АНТОНИМИ

ТИПОВЕ ПО СТРУКТУРА И СЕМНАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

     1. Що са антоними ?- думи различни по звуков състав и противоположни по значение. Пример: болен- здрав, силен-слаб и др.

    Антонимите са двойки от думи, които назовават противоположни понятия, но в същото време тези понятия са и съотносителни едно на друго, понеже едното от тях не може да се мисли без наличието на другото. Следователно определена дума се осъзнава като антоним на друга, когато нейното значение бъде съотнесено със значението на дума, която назовава противоположно понятие. Антонимите са думи, които семантично се отблъскват и едновременно с това се привличат.

   За антоними говорим тогава, когато противопоставянето на думите е пълно, т.е. когато те заемат полюсно положение в границите на семантичното поле. Пример: думите ‘добър’ и ‘лош’ са антоними, но ‘добър’ и ‘недобър’ и ‘лош’ и ‘нелош’ не са антоними.

   Антонимите са думи, които заемат крайни (полярни) позиции в една семантична парадигма.

    Антонимни двойки образуват само думи от една и съща част на речта. Най-богати откъм антонимни значения са качествените прилагателни имена, тъй като качествата най-често могат да се противопоставят едно на друго. След тях са съществителните, глаголите и наречията.

       Многозначните думи не са антоними на други думи с всичките си значения, а  само с някои от тях, т. е. само с някои от значенията си те се намират в антонимично отношение с една дума, а с дуги от значенията си – с друга дума. Пример: стар- „млад” и с „нов”.

   Отношения между антоними и синоними. Една дума може да бъде антоним на две или повече думи, които помежду си са синоними. Пример: ‘страхлив’ има за антоними думите ‘смел, храбър, безстрашен’, които по между си са синоними.

1.     Видове антоними

   А) В зависимост от своята проява и контекста биват 2 вида: -речникови и контекстови

           -речникови- при тях поляризацията е заложена в основните им значения и те се осъзнават като думи с противоположно значение извън контекста, в речника на езика.

- контекстови- при тях поляризацията е заложена между основното значение на едната дума и някое от производните значения и на двете думи. При тях противоположността в значението се реализира само в контекста, а извън него те  не са антоними

 Б) От словообразователно гледище антонимите се делят на 2 вида: разнокоренни и еднокоренни.

         - разнокоренни- образувани от различни корени или основи. Пример: паля-гася, покупка- продажба, дълбок-плитък, черен-бял.

         -еднокоренни-които имат един и същи корен, а противопоствянето се постиога чрез афиксите.

Еднокоренните антоними се образуват по няколко начина:

·        с помощта на приставка, която изразява противоположност:

         *а – симетрия-асиметрия, морален-аморален

        *анти- теза-антитеза, народен-антинароден

         *без- вкусен-безвкусен, грешен-безгрешен

          *раз –убедя-разубедя

·        с помощта на отрицателната частица НЕ с функция на представка : щастие-нещастие, сигурен-несигурен

·        с помощта на представки, които имат противоположно значение

  *в-/из- вдишвам-издишвам

  *до-/от- донеса-отнеса

  *над-/под-надземен-подземен

  *о-/съ-облека-съблека

  *об-/раз-обвия-развия

3. Използване на антонимите в речта- като средство за създаване на антитези за постигане на по-голяма изразителност и емоционалност при предаване на мисълта.

          -при създаването на пословици- „Черни пари за бели дни”

Оксиморон- в едно словосъчетание се съединяват думи, които логически се изключват. Пример; жив мъртвец

4. Семантично поле и семантична парадигма.

А) семантично поле- съвкупност от думи, които със значенията си покриват определен отрязък от действителността и между които съществува семантична връзка.

Б) семантична парадигма-

Парадигма- съвкупността от формите на словоизменение на дадена лексикална единица, съвкупност от словоформи, съставящи дадена лексема.

Семантична парадигма- съвкупност от съществени  (диференциални) признаци, по част от които две или повече лексикални единици проявяват сходство, а по друга част се разграничават.

8.     ЯВЛЕНИЕТО ПАРОНИМИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

1. Що са пароними?-  думи, близки по звуков състав, но различни по значение. Пример: книжовен- книжен

      Паронимията се разглежда в два аспекта: според единия, паронимите са всички думи, между чийто звуков състав съществува сходство, близост, а според другия към паронимите се отнасят само сродни думи, разликата между които е в някои от словообразователните морфеми.

   Паронимията се съдържа във всички онези думи от лексиката на даден език, които по външната си форма имат прилика, сходство с други думи от същата лексико-граматична категория. Като пароними се разглеждат само думите, които не само си приличат по звуков състав, но се грешат в речта, като едната дума неуместно се употребява вместо другата.

   Паронимията се различава както от омонимията, така и от близките до нея явления-омофонията и омографията. Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин. Пример: плод-плот. Омографите пък са думи, които се пишат еднакво, но в зависимост от мястото на ударението се произнасят различно- вълна и вълна, пара и пара. За разлика от тях паронимите са близки, но все пак различни думи, както по изговор, така също и по  графическо изображение.

Паронимите, които имат обща коренова морфема или обща основа са същевременно и синоними. Пример: артистичен и артистически. Поради смисловата връзка, която съществува между двойката думи, възможността за грешки при тях е най-голяма.

Паронимията може да се дължи и на народна етимология. Пример: думата „шунка” от немски  се преосмисля и се свързва с нашата дума, тъй като шунката се реже на тънки листове , които приличат на лист от дърво и ова става причина думата  да се произнася от някои като ‘шумка’.

Паронимията обикновено има индивидуален характер, понеже зависи както от общата, така и от езиковата култура на говорещото лице. По-често паронимията се реализира между народната (диалектна) и книжовна дума, между домашна и чужда дума, между по-стара заемка и по-нова заемка.

Понякога индивидуалната паронимия може да получи по-широко разпространение и при определени думи да се превърне в характерно явление за даден говор. Пример: употребява се думата ‘бактерия’ вместо ‘батерия’, ‘възможен’ вм. ‘заможен’.

Паронимите са двойки от думи, които имат приблизително еднакъв звуков състав. Различието в звуковия им състав е най-често в началото или  в края на думите, но може да бъде и в средата. От словообразувателно гледище то може да засяга представките. Пример: ‘отживелица’ и ‘преживелица’.

Най-много паронимни думи се срещат между съществителните имена, след тях идват прилагателните, а сред глаголите техният брой е сравнително по-малък. Между останалите части на речта паронимията е рядко явлние.

2. Видове пароними от сематично и словообразувателно гледище

А) В семантично отношение:

    1) пароними, при които две двойки се употребяват в една и съща област на живота- ‘дивизия’ и ‘дивизион’. Най-често те означават: а) имена на лица- собствени и нарицателни. Пример: Стамболов и Стамболийски, боцман и лоцман; б) имена на племена, народности, държави- ‘славяни’ и ‘словени’, ‘индиец’ и ‘индианец’, ‘Австрия’ и ‘Австралия’; в) названия на животни- ‘видра’ и ‘хидра’; г) названия на химически елементи и вещества- ‘етан’ и ‘метан’, ‘етил’ и ‘метил’; д) имена на други предмети- ‘въздействие’ и ‘взаимодействие’. Понякога паронимите от тази група могат да са съотносителни думи, например: ‘сталагмит’ (издатина от дъното на пещера) и ‘сталактит’ (висулка от тавана на пещера), ‘адресант’ (лицето, което изпраща, адресира) и ‘адресат’- (лицето, което получава), ‘експонат’ (предмет, изложен в музей) и ‘експонент’ (лице, предприятие или учреждение, което излага предмети в изложба).

   2) Пароними, при които отделните думи, образуващи паронимни двойки се употребяват в различни области на живота- ‘шампион и шампоан, инфекция и инфлация, ректор и лектор

Б) В зависимост от своя произход и словообразователен строеж паронимите биват:

        1) пароними, между които не съществува етимологическа и семантична връзка, т. е близостта в звуковия им строеж се дължи на формални, външни причини- лектор и колектор, летаргия и литургия

        2) пароними, между които съществува  етимологически и семантична връзка- реален и реалистичен.

         В речта по-често се срещат грешки с пароними от втората група, понеже те са близки не само по звуков състав, но и по значение.

2.     Преодоляване на грешките от паронимен характер

      Паронимната замяна на една дума с друга дума в речта е отрицателно явление, тъй като води до неяснота на мисълта, до създаване на двусмислици.

    Грешки от паронимен характер се срещат и при механическо заемане на думи от руски език.

     В художествената литература паронимията се използва за речева характеристика на някои литературни герои.

     ПАРОНОМАЗИЯ- за разлика от паронимията, е стилна фигура, при  която съзнателно се употребяват близки по звуков състав думи, но различни по значение, за да се създаде антитеза. Пример: „Помак- ама не ахмак- смее се глух старчески глас”.  Докато при паронимите се осъществява несъзнателна замяна на една дума с друга, поради близост в техния звуков състав, парономазията се употребява съзнателно в речта и спомага за по- изразително предаване на мисълта. Паронимията е отрицателно качество в речта, а парономазията, употребена уместно, е качество на стила.